Може би още с прочутата реч на Кенеди, когато той казва в Западен Берлин „Их бин айн берлинер”.  Или може би с това, което направи първият и последен президент на Съветския сьюз Михаил Горбачов,човек обичан на запад и не съвсем обичан в собствената си родина. Всъщност това няма значение. Това вече е история. Друго е важното. В Германия видяхме усмихнати хора, които говореха за обединение, за мир и дори за любов.

По същото време ние отбелязвахме 25 години от 10 ноември с навъсени псевполитолози, които пак спореха дали това е било партиен преврат или не, за комунизъм, за антикомунизъм, за това колко са били десидентите, кичеха се със заслуги и то без да се казват Стефан Савов, Петър Дертлиев, Анжел Вагенщайн или Нешка Робева. Вие видяхте ли някой да говори за обединеие, камо ли за любов.Тези дни чух тук да се говори за това кой е проклятието на България, проклятието на българия е тази невидима и нескрушима стана, която ни разделя. Повечето от историците твръдят, че бетонните основи на тази разделяща ни стена са наляти когато губим своя национален идеал в една обединена България. Тази година честваме Първата световна война, комунистите я наричаха империалистическа, победителите Велика, а когато ние сме воювали с чест и достойнство в нея, тя простичко се е наричала Война за нацианално обединение. В нея са загинали и ранени 101 хиляди българи, като за за бъдем честни, хиляди от тези български войници носят турски имена. После идва отрязаната глава на Стамболийски, атентата в църквата Света Неделя, когата загива елетитът на нашата армия, стъкленото око на Гео Милев, изпечен в пещ от офицери от ро-2. После разстреляния Вапцаров, в чиято къща е идвал на гости при баща му Йонко Вапцаров, немския кайзер Вилхем. А нима неговите стихове, че за неговата вяра бронебойни патрони няма открити, не са вярата и на растреляните комунисти, и на хиляди избити царски офицери  и горяни. Нали те всички са загивали в това безумно братоубийство все в името на майка България. Има един великолепен народпсихологНайден Шейтанов, който 30-те години е написал едно страхотно  есе. То се нарича „Духът на отрицанието на българина“. Той иследва фолкора и дава примери. „Орташка кобила и кучета я не ядат“, „Много баби – хилаво дете“. Напротив, хвали се индивидуалната стръв за благо и успех: „На вълка вратът е дебел, защото си върши сам работата“, „Света не мож оправи, ама гледай да го оправиш за себе си. Уверявам ви ние ще се затрием като държава не сазо заради бюджетния дефицит, а заради този дух на протовопоставяне, защото строим помежду си стени, а не мостове, за да може един ден някой да каже аз съм български гражданин и това е да е символ на свободата.