„Кои са най-вероятните добра и лоша новина за 2017 г.?", попита водещата Клара Маринова. Росен Петров отговори, че добра новина би било, ако следващият парламент е стабилен и може да излъчи правителство. Лоша новина би било, ако това не се случи и влезем в спирала на непрекъснати избори. Отделно от това не бива да пренебрегваме и сложната обстановка около нас и най-вече ескалиралото напрежение между Косово и Сърбия. Подобно напрежение между славянско население и етнически албанци съществува и в Република Македония. „Може би най-голямото достояние на България през последните 27 години беше, че от страна, която изглеждаше обречена да има съдбата на Югославия заради Възродителния процес, всъщност успя да запази етническия мир!", категоричен бе Росен Петров. Той добави, че това може за някои хора да звучи като клише, но всъщност няма нищо по-лошо от това да се лее кръв.

Народният представител изрази мнение, че потенциална опасност за страната ни крие и развитието на ситуацията в Република Турция, защото там на практика тече една тиха гражданска война. Като цяло за страната ни е важно бързото влизане на страните от Западните Балкани в ЕС, защото това би дало стабилност на региона. „Много хора казват - как може да се застраши етническия мир в България? Казвам Ви, това е нещото, което най-лесно може да се застраши! Достатъчно е едно непремерено поведение от едната страна, непремерен отговор от другата, което може и лесно да се организира от определени сили и елате на другия ден да видите как всички ще бъдем настроени един срещу друг и ще бъдем готови да пролеем кръв. За съжаление регионът ни е такъв, манталитетът ни е такъв, нациите ни са все още млади и са склонни да се впуснат в един такъв ужасен сценарий! Това е нещо, което много ме притеснява!", обясни Росен Петров.

Относно процесите в социално-икономическата област, Росен Петров обясни, че най-много се притеснява от липсата на стабилна средна класа. За съжаление в България има една много малка прослойка от много богати хора и огромна маса, която живее под прага на бедността. Хората, които живеят в такива тежки условия, винаги са готови на крайни действия, затова у нас и много често се появяват „спасители", а обществото лесно се предоверява. В България много хора все още не могат да видят дълга социална перспектива пред себе си. „Ние живеем ден за ден, а така не можеш да видиш бъдещето. Хората са принудени да живеят така заради бедността, той гледа да изкара месеца, да вземе аванс, той не може да строи бъдеще за своите деца!", обясни Петров. Тази бедност води и до негативизъм към политическата класа. За съжаление обаче протестите на хората понякога биват използвани.

Кое е позитивното нещо от изминалата 2016 г., което можем да пренесем в настоящата година?

Според Росен Петров позитивното нещо от изминалата година е нормалният диалог между политическите партии в 43-то Народно събрание. Не са били извършени политически чистки, които са така традиционни за нашата политическа действителност. На много места е бил съхранен административният потенциал на средно и над средно ниво. „Тоест едно от главните достойнства на второто управление на кабинета „Борисов" е, че то не страдаше от реваншизъм, при него нямаше реваншизъм, въпреки събитията от 2013 г. и 2014 г.!", категоричен бе Росен Петров. Той даде пример със заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев, който е незаменим експерт при изготвянето на бюджетите от дълго време и колкото повече такива кадри запази държавата, толкова по-добре.

Оценките му по шестобалната система за 43-то Народно събрание, кабинета, Росен Плевнелиев и съдебната система. Росен Петров даде на Народното събрание оценка от 3,5, на кабинета 4, на Росен Плевнелиев 3,5, а за съдебната система 3, но при нея голямо отношение имат и политиците.

Защото понятията справедливост, солидарност и ред продължават да бъдат изключително дефицитни за българското общество?

Според Росен Петров хората разбират понятието справедливост през своята собствена призма. За хората е справедливо когато живеят добре. У нас от друга страна богатите хора не са пример за подражание. По подобен начин стоят нещата и що се отнася до реда. Ние може да имаме и най-блестящата полиция, но ако човек не е сигурен в това да може да изпрати децата си на дискотека, да може спокойно да ги пусне да играят до късно, тогава няма чувство за ред. Хората биха придобили чувство за справедливост и ред ако има възмездие. „Всеки човек гледа на нещата през собствена призма. Една е справедливостта за човек, който се занимава с научна дейност или за човек, който е бизнесмен и е много богат. Друга е справедливостта за бабата на село, която просто иска да не минат група млади ромчета е да не откраднат кокошките и да й разбият къщата. Тоест справедливостта е субективно понятие!", завърши Росен Петров разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2".