Росен Петров, народен представител от ПГ на БДЦ-НС, член на Комисиите по културата и медиите и по вътрешна сигурност и обществен ред, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
Sportswear DesignMens Nike Sneakers
Приемането на Изборния кодекс.
Росен Петров заяви, че не знае дали ще бъде сезиран Конституционния съд, но не смята, че има такова основание, защото в момента отсъства географското деление. В първия вариант на закона е съществувало такова деление между страни, които са членки на ЕС и такива, които не са. В сегашния, краен вариант се гарантират избирателните права на всички български граждани, независимо в коя географска точка се намират. За изходна база е бил взет най-големия брой откривани секции в страни като Испания, САЩ или Англия, а именно 35. Това гарантира пълноценното участие на българите в чужбина.
Росен Петров заяви, че разбира реакцията на ДПС и групата около Лютви Местан, тъй като този брой секции ограничава традиционно големия брой секции, които се организират в Турция. Това обаче е свързано и с възможностите на българската държава да осигурява някакъв контрол върху изборния процес в чужбина. При толкова голям брой секции, както в Турция, нашата държава не е способна до осъществява контрол. „Смятам, че се намери компромисно решение и няма основание за намеса на КС, но разбира се право на депутатите от ДПС е да го сезират, стига да съберат необходимия брой подписи!", категоричен беше народният представител от БДЦ-НС.
Внесеното от „БСП-лява България" предложение за възстановяването на проекта АЕЦ „Белене".
Росен Петров беше категоричен, че обществото трябва да реагира прагматично и ако се стори АЕЦ „Белене", това трябва да стане по икономически модел, различен от предишния. „Да го кажем хорски, въпросът за АЕЦ „Белене" винаги е бил за пари, как да се намерят пари за този строеж и аз мисля, че в момента не е хубаво да се реагира емоционално!", категоричен беше народният представител от БДЦ-НС. Според него правителството трябва да подходи по най-прагматичния начин относно излизането от ситуацията.
Росен Петров обясни, че е доста доволен от факта, че българската делегация е отишла в Иран, където се строят подобен тип централи и руската страна би могла да монтира реактора. Ако пък се намери чужд инвеститор, който е склонен без държавна гаранция да финансира строежа на централа в България и да намери пазар за тока, това би било добре. Да се дават държавни гаранции в сегашното състояние на държавата обаче би било икономически необосновано. Не бива да се забравя и това, че строежът на АЕЦ дава и технологичен скок на една държава.
Антикорупционният закон.
Росен Петров заяви, че от БДЦ-НС ще участват в работна група, която да изработи предложения между пълно и второ четене. Той продължи, че се съмнява, че законът ще бъде приет до края на сегашната сесия, но по принцип антикорупционен закон на България е нужен. Той обаче трябва да бъде такъв, че да не дава възможност да се използва за политически чистки. Според Росен Петров вицепремиерът Меглена Кунева проявява склонност към разумни компромиси и противоречията ще бъдат решени от работната група.
Законът за противодействие на тероризма.
Росен Петров заяви категорично, че е твърд привърженик на този закон. Той продължи, че един закон няма как да ни предпази от тероризма, въпросът е не само нормативен, но и нашите служби трябва да имат капацитет за реакция. Според него нормативната база трябва да дава възможност на службите да реагират на новите форми на тероризма - координация чрез социалните мрежи, спящи клетки, самотни вълци и т.н.
„И ние бихме могли да бъдем цел и службите трябва да получат необходимия инструментариум!", обясни Росен Петров и подчерта, че се предвижда законът да действа в условия на извънредно положение, тогава, когато се предотвратява терористичен акт или когато такъв е осъществен. Народният представител обясни също, че антитерористичният закон в много малка степен прилича на прословутия Патриотичния акт, приет в САЩ и всеки, който се притеснява от полицейщина и военщина, трябва да знае, че България е може би държавата в Европа, която е най-далече от това.
Росен Петров обясни, че в този смисъл е изненадан и от реакцията на някои свои колеги на случващото се в „Слънчев бряг", защото когато държавата е отсъствала са питали къде е държавата, а след това е имало изказвания, че в „Слънчев бряг" почиват заможни българи и част от тях ги е страх да ги проверят откъде са им колите. „Това ако се каже в една добре уредена демокрация би породило вълна от обществено негодувание!", заяви Петров. Според него един от проблемите в МВР е и общественото отношение към въпроса ние искаме ли да имаме силна полиция или не. „Самите ние като общество не сме готови да видим тази силна и безмилостна полиция, въпреки че упорито твърдим, че мечтаем за нея!", обобщи народният представител от БДЦ-НС.
Предложението за връщане на наборната военна служба.
„Със сърцето си съм „за", с разума си имам съмнения!", започна своя отговор Росен Петров. Той продължи, че военната служба дава много на хората, които са преминали през нея и като дисциплина, и като отношение към обществото, и към това един мъж да се научи да се оправя в живота. Съвсем друг обаче е въпросът дали може идеята за връщане на наборната служба практически да се осъществи, защото структурата от военни поделения отдавна е разбита, има различни изчисления за издръжката на един човек, който постъпва на военна служба. „По някакъв начин трябва да открием формулата, която да даде на младите хора възможността да усетят нуждата от дисциплина. Армията у нас винаги е възпитавала патриотизъм, независимо под какъв формат е била. Аз съм се срещал и с офицери от царския корпус на Негово Величество, и с офицери от армията на Варшавския договор и искам да Ви кажа, че и двете армии бяха произвели изключителни патриоти. Независимо от идеологията българската армия е произвеждала хора, които най-вече обичат България, а не партийните идеологии!", завърши Росен Петров разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2".
