За България основната опасност е Турция да използва мигрантите като средство за натиск към Европа. Трябва да си сътрудничим с Гърция, допълни депутатa пред epicenter.bg.

Г-н Петров, според вас, коя външна сила има интерес за смяна на властта в Турция?
-Турция има богат исторически опит с превратите. Рано е да дадем оценка на това, което се случи и се случва в южната ни съседка. Мога да дам един исторически пример - когато през 1908 г. на власт в Турция идват младотурците, българите в Македония и Тракия ги посрещат с радост, четите на ВМРО слизат от Балкана и в Османската империя се сформира българската Народна федеративна партия. Тя дори вкарва четирима депутата в турския Меджилис. Само след две години младотурците изколват нашите воеводи и всъщност така се завръщат към турския национализъм. Следва масовото изтребление на арменците. Когато съдим за процесите в една държава, трябва да ги гледаме в една по-далечна перспектива. Смятам, че ако военният преврат в Турция беше успешен - това щеше да доведе до гражданска война. Казвам това, тъй като партията на Реджеп Ердоган е много силна, а и той се ползва с широка подкрепа. Сега от неговото поведение за в бъдеще зависи дали в турското общество разделителните линии ще се увеличат или ще се тръгне към национално помирение.
В момента в страната върви чистка на политическите противници на Ердоган. От това, което наблюдаваме, е ясно, че списъците с хората за уволнение и арест са били подготвени предварително - очевидно властите са знаели кои са противниците им. В Турция се извършва такова прочистване на всички сфери – армия, полиция, съдебна система, разузнаване, образование. Много интересен е фактът, че не бе сменен шефът на турското разузнаване - всемогъщата служба МИТ. Тя проспа преврата, а фактът, че шефът й Хакан Фидан все още е на поста си говори, че той, може би, е бил информиран предварително за пуча.
-Смятате, че е опитът за преврат е организиран от Ердоган, за да се разправи с привържениците на противника му Фетхуллах Гюлен?
-Не искам да боравя с версии и догадки. Но смятам, че МИТ е една от най-мощните разузнавателни служби в света. Не вярвам тя да е пропуснала подготовката на военния преврат. Възможно е разузнаването да е разкрило плановете на заговорниците, които пък да е накарало последните да реагират прибързано, без да са си гарантирали пълната подкрепа на ръководството на армията. Но самите ние не знаем какво точно се е случвало в тази нощ (15 срещу 16 юли, б. р.), тъй като и до момента информацията се спуска „по лъжичка” всеки ден. За мен едно от най-опасните неща, на което малко анализатори обърнаха внимание, че в база „Инджирлик“ има ядрени бойни единици- бомби В-61. Чисто геополитически Турция ще тръгне към сближаване с Русия. Индикациите за това са повече от ясни. И тук ще дам един исторически пример - първата държава, подкрепила Кемал Ататюрк, е болшевишка Русия. Ленин отпуска крупни суми и оръжие на създателя на светската турска държава, за да се бори с „английските, френските и гръцките империалисти”, тъй като Съветска Русия е предпочитала Турция да държи проливите, вместо Великобритания и Франция. Между двете бивши империи Русия и Турция е имало не само 14 войни, но и периоди на тясно сътрудничество.
-Дали ръководството на турската армия ще продължи да бъде гарант на светския характер на страната, след като Ердоган предприе масова чистка на военни?
- Текстът от Конституцията на Турция, който пазеше военните, бе премахнат през 2010 г. До тогава военните имаха особена роля в страната, а началникът на Генералния щаб всъщност беше четвъртият човек в държавата. Трябва обаче да не забравяме, че говорим за едно общество, което живее по закони, различни от нашите. На изток проявата на снизхождение се счита за признак на слабост. Обикновено в повечето големи държави в Азия има вътрешни противоречия, тъй като са съставени от различни етнически общности. Малко хора знаят, че Турция не е етнически хомогенна. Там живеят много народи, сред които е и 3-милионният етнос „заза“. Има над 10 милиона кюрди, а турският народ е съставен от различни етнически групи. Обикновено мултиетническите държави имат силни лидери. Видяхме какво се случи, когато бяха премахнати светските режими в Либия, Ирак. Държавността там се разпадна и започна възходът на кланове, използващи религията за политически цели.
Тук винаги давам пример за случилото се в Либия. Полковник Муамар Кадафи, колкото и да ми е неприятен като фигура, даде едно знаково интервю две години, преди да бъде свален. Той каза: „Вие ще ме смените, аз ще падна от власт и тогава ще видите какво ще се случи в Европа”. И той позна. Унищожаването на либийската държава доведе ислямистите на власт, в резултат на което започна бежанската вълна към Европа. Някой може ли да каже в момента колко клана управляват страната и кой ще спре мигрантския поток? Идентична е ситуацията и в Ирак. Режимът на Саддам Хюсеин държеше ислямистите под строг контрол. Той не позволяваше радикалният ислям да вземе връх в страната и поддържаше светския й характер. Сега на практика ядрото на „Ислямска държава“ се състои от бивши офицери на Саддам Хюсеин. Това са хора, завършили съветски военни академии и затова така воюват добре.
-Политиката на САЩ ли е в основата на проблемите в Близкия изток и последвалото „велико преселение на народите“ към Европа?
-Отговорността е на всички държави в НАТО и на Европейския съюз. Като телевизионен водещ съм отразявал ситуацията в Либия. Когато Кадафи бе свален от власт целият свят ръкопляскаше. Тогава никой не допускаше до какво ще доведе „Арабската пролет”, която се превърна в „терористична зима” за Запада. Либералният износ на демокрация не винаги е успешен. Трябва да отчитаме културологичните особености на народите, които живеят на в Близкия изток. Може би трябва да ги оставим сами да стигнат до становището, че трябва да живеят по начина, които сме избрали ние в Европа.
-Почти всяка седмица в Западна Европа има убийства или атентати от ислямисти. В същото време ЕС изглежда безпомощен пред терористичната вълна. Проваля ли се бежанската политика на Брюксел?
-Опитът на Запада да свали източните диктаторски режими и на тяхно място да изгради демократични общества по техен образец се провали. Хората там са различни, те не са готови за либералната демокрация. Ако говорим в исторически план, Европа може би плаща и по-големи дългове. Лондон и Париж са добре устроени, защото са били столици на колониални империи. Сирия е била френска колония, а Ирак - английска. Смятам, че Европа трябва да се събуди от псевдо либералния си сън.
Най -лошото е, че започваме да свикваме с атентатите и терористичните атаки. Те станаха част от ежедневието ни. Европа трябва да спре терора, а не да свиква с него. Не знам в колко цвята на различни европейски държави трябва да се оцвети Айфеловата кула, за да осъзнаем, че сме във време на война. И Европейският съюз, и НАТО, ако искат да се докажат като ефикасни организации, трябва да вземат спешни мерки. Преди ден терористи заклаха френски свещеник. За първи път в Европа беше посегнато на религиозно лице. За мен това е друг вид посегателство - върху религията на католическа Франция. Дори медиите вече свикнаха със всекидневните атентати, нападения и кланета. Ние живеем постоянно в едно такова състояние на страх, което означава, че тероризмът е постигнал своята цел.
Другата опасна тенденция за Европа е ислямизацията на радикализма. Крайно леви или крайно десни европейци, които са недоволни от социалното си положение или имат психически проблеми се превръщат в ислямисти, благодарение на посланията в социалните мрежи. В Европа вече стана модерно да си джихадист – радикалите вършат престъпления, без да имат връзка с „Ислямска държава“ (ИД). По този начин в Европа всеки става заплаха за всеки. Нека не забравяме, че 5 000 от бойците на ИД са европейски граждани. Това е ярък пример как ислямизмът, който дава прости отговори на сложни въпроси, привлича част от радикалната младеж на Европа. От тези 5000 обучени бойци 1500 са се върнали в Европа!
-Пред какви заплахи е изправена малка България?
-Почти винаги, като изключим Освободителната война, когато България се е намесвала в сблъсъците между Руската и Османската империи, е била на губещата страна. След конфликтите, руснаци и турци винаги са се съюзявали, при това за наша сметка. За България основната опасност е Турция да използва мигрантите като средство за натиск към Европа. На практика Анкара е способна да насочи бежанския поток към нашата страна и Гърция. Затова смятам, че за нас е фундаментално важно да имаме добри отношения с Турция. Ние трябва да защитаваме националния си интерес, въпреки кризата в южната ни съседка и въведеното 3-месечно извънредно положение. А интересът ни е да не допуснем мигрантският поток да бъде насочен към нас. Една стабилна Турция ни дава гаранции за това. За нас спокойствието и стабилността й са по-важни, отколкото за други европейски държави, защото сме съседи. Освен това имаме 300 000 български турци, които са с двойно гражданство. Анкара ни е сред основните икономически партньори и затова трябва да внимаваме с оценките, които даваме, за да не станем жертва на мигрантска вълна. Правителството трябва да е готово да реагира, ако това евентуално се случи.
В това отношение срещата на министъра на отбраната Николай Ненчев с гръцкия му колега Панос Каменос и планирането на съвместни действия са са добро начало на съвместно сътрудничество, тъй като и двете страни са изправени пред един и същ проблем. Да не забравяме, че българо - гръцката граница практически е неохраняема. Тук Атина може ефективно да ни предпази от нахлуването на бежанци.
-Адекватна ли е външната ни политика предвид ситуацията в Турция?
-Мисля, че реакцията на правителството по време на преврата беше адекватна и балансирана. В медиите се появиха критики и към външния министър Даниел Митов, който забрани публичните изявления на посланика ни в Турция Надежда Нейнски. Подкрепям решението му, защото представител на чужда държава не бива да взема отношение в момент, когато в страната има опит за държавен преврат и по улиците се водят военни действия. Това е записано и във Виенската конвенция за дипломатическата служба. Можем да дадем пример за някои посланици у нас, които трябва да престанат да се бъркат във вътрешните ни работи, най-малкото защото нарушават цитираната конвенция. Не съм видял български дипломат по света да дава оценки и определения за вътрешни теми! Ние не искаме съветите на чуждите посланици, така както не ги съветваме какво да правят те в държавите си.
-В Турция е въведено извънредно положение, а в България предстоят президентски избори. Трябва ли да има избирателни секции в южната ни съседка?
-Личното ми мнение е, че трябва да се подходи внимателно към предложението на парламентарната група на Патриотичния фронт. В случая Министерски съвет и Централната избирателна комисия са органите, които трябва да преценят дали в обстановката на извънредно положение в Турция, което не е ясно до кога ще продължи, може да се проведат някакви демократични избори.
Най-интересна ми беше реакцията на Радан Кънев, който до неотдавна се бореше да има повече избирателни секции в южната ни съседка. Сега той твърди обратното – нямало да има нормални избори. А нима преди там изборният процес беше еталон за правдивост? Съмнявам се. Според мен проблемът не е в Турция, а в българската държава, която не може да осигури контрол над избирателните секции. Решението за президентските избори трябва да се взема през призмата на интереса ни като държава в конкретния случай - тоест да отделим малкото от голямото, а не да изпадаме в конкретни детайли и дребнотемия.
-БДЦ ще има ли свой кандидат-президент или ще подкрепите претендента на друга политическа сила?
-Политическата позиция, която сме заявили е, че ще подкрепим личност, която е с центристки или десноцентристки убеждения. До момента обаче нито една от големите партии не е обявила своята кандидат - президентска двойка. Единствено Жорж Ганчев обяви своята кандидатура – въпреки, че някой го взимат на присмех, той си има своя път в политиката. Нека видим кои личности ще се впуснат в битката, защото вотът за държавен глава основно е мажоритарен. В настоящата политическа обстановка ни е нужен президент – обединител. На държавния ни герб и на сградата на Народното събрание пише:„Съединението прави силата”. Знам, че легендата за Кубрат и пръчките е до болка познато клише, но историята ни е доказала, че ние българите, сме успявали, когато сме обединени. За съжаление, наша друга наша национална черта е и завистта. Тук бих цитирал Кирил Маричков, когото много уважавам. Той беше казал, че ако българинът впрегне завистта си в производството на електричество, няма да му трябва нито един АЕЦ, защото ще има ток не само за Европа, но и за целия свят.