Целият випуск на гимназията „Георги Раковски“ в Болград тази година са приети за студенти в България, съобщи председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина.

-Г-н Кенов, какви са впечатленията ви от Седмия общоукраински български събор, провел се миналата неделя в Белгород Днестровск?
-Мащабният събор в Белгород Днестровск, Одеска област, се провежда веднъж на 3 години – това е седмото му издание за последните 25 г. Имаше силно представителство на българската държава - присъства посланикът ни в Украйна Красимир Минчев, генералният ни консул в Одеса Димитър Тучков, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов, депутатът Стефан Желев и аз като председател на парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина.
Поканата дойде от Асоциацията на българите в Украйна, която е може би най-голямата и добре организирана структура на наши сънародници зад граница. В нея членуват 130 други организации и може да се каже, че представлява всички българи в Украйна. Бях изненадан от добрата организация на събора - присъстваха около 10 000 души в Белгород-Днестровската крепост. Легендата разказва, че тя е била превземана от основателя на държавата ни хан Аспарух. Нашите сънародници живеят именно в украински области, които преди векове са били обитавани от българи, което с право има дава поводи за гордост.
На събора участваха над 600 изпълнители от всички краища на страната, имаше представители и на Молдова, а организаторите бяха поканили певците ни Илия Луков и Веселин Маринов. Изпълнителската програма продължи почти целия ден. Направи ми впечатление, че българите в Украйна са много задружни.
-Колко са сънародниците ни в Украйна?

-Данните са различни и няма как официално да бъдат проверени. Цифрите варират от 500 000 до над милион. Те имат представителство в местната и централна власт, в прокуратурата, армията и в полицията. Лидер на Асоциацията на българите в Украйна е г-н Антон Киссе, който е бесарабски българин и е депутат в Украинската Рада. Това, което научихме от тях и от дипломатите ни в Украйна, е че организацията се грижи за българското население и за запазването на вековната им култура и традиции. За 200 години в Бесарабия, Таврия и Крим националното самосъзнание не се е променило - тези хора се гордеят, че са българи.
-Участват ли по някакъв начин българите в конфликта между Русия и официалните власти в Киев?

-Както всички етнически групи в Украйна, така и българската има своите проблеми, предизвикани от конфликта между Киев и Москва. Така например в страната официалният език е единствено украинският, а властите са забранили да се използва българският. Смятам, че те не участват в конфликта между Русия и Украйна. Тяхната област е отдалечена територия - в Одеса и Бесарабия по никакъв начин не може да се разбере, че в други части на страната се водят военни действия. Целият випуск на гимназията „Георги Раковски“ в Болгорад тази година са приети за студенти в България. Това, което прави държавата ни по линията на образованието е сериозно - има неделни програми, етнически българи учат у нас. В Одеса има изграден прекрасен културен център, а парите за него са от дарения на българи, за които може да се каже, че са част от заможната част на населението в Южна Украйна. Именно чрез културния център се съхранява българщината –организират се фестивали, издават се книги, има и библиотека. Институцията организира и обучения по книжовен български език, който вече е много близък до нашия. В България знаем твърде малко за живота на сънародниците ни в чужбина и смятам, че медиите трябва да им обърнат повече внимание. Защото все пак става дума за стотици хиляди наши сънародници, които говорят български език, православни християни са и те не искат да прекъснат връзките си с България.
-Има предложения за улесняване на процедурите за придобиване на българско гражданство. Как гледате на идеята?

-Специално за Украйна е проблемът е следният - законодателството забранява двойното гражданство. Въпреки това, много от сънародниците ни имат български паспорти или кандидатстват за такива. Както вече казах, трайните ми впечатления след визитата там са, че те се чувстват българи и получават наше гражданство по процедурата „българин по произход“ чрез Държавната агенция за българите в чужбина, Съвета за гражданство към Министерство на правосъдието и президентството. Много от сънародниците ни в Украйна имат български документи за самоличност, но практиката е това да остава тайна за официалната власт. В огромната си част младежите, които завършват висшето си образование в наши университети, остават в България.
-Какви ще бъдат приоритетите на ръководената от вас Комисия по политиките за българите в чужбина?

-На първо място аз и колегите ми ще работим за по-лесно издаване на работни визи на хората, които живеят постоянно у нас. Естествено е, че ще насочим усилията си и за създаването на по-добра организацията на предстоящите президентски избори в чужбина. Миналата седмица проведохме заседание, на което участваха и представители на Министерство на външните работи, на което разгледахме проблемите при разкриването на избирателни секции в чужбина. Изводът е, че трудностите идват от страните, в които ще се провежда вотът и се дължат на местното законодателство. Моите впечатления са, че Министерство на външните работи е свършило добра работа в Германия, където преди изборите е въведен двумесечен срок за подаване заявления за разкриване на секции. Съвместно с временните обществени съвети дипломатите ни са осигурили още адреси, които са обичайни за провеждане на избори. Българите в Германия са предложили нови 18 места, където ще може да се гласува. Има потвърждение от Македония и Сърбия, че ще ни се разреши разкриването на секции извън дипломатическите ни представителства. Но това няма как да се твърди със сигурност, докато реално не бъдат подадени заявления за гласуване от българи.
Имах среща с представители на Централната избирателна комисия и им благодарихме за съдействието. И в ЦИК, и във Външно министерство, има разбиране за желанието на сънародниците ни извън страната да бъдат разкрити секции на повече места. Дистанционното гласуване все още не е факт и ние, като законодатели, сме задължени да направим максимума, за да гарантираме на българите по света, че ще могат да упражнят конституционното си право на глас. След изборите ще направим съвместно заседание с външно и ЦИК, на което ще бъде направен анализ дали има и къде са пропуските в изборното законодателство.