Името му може да се види на две места в България. Едното е Докторския паметник в София, заедно с имената на още 530 лекари и санитари от руската армия загинали в Освободителната война. Другото е табелата на село Везeнково, община Сунгарларе, област Бургас. Селото носи името на този забравен лекар. До 1934г. то се е казвало Кадър Факлии.
Всъщност кой е доктор Константин Везенков и какво е сторил? Той е българин , роден през 1848 година в Крушево, днешна Македония, от бунтовен род, учи в прочутото българското училище в Цариград, а после завършва медицина в московския университет. Открива собствена медицинска практика близо до Москва и бързо става много заможен млад лекар. По същото време брат му успява да стане един от известните строителни предприемачи в Османската империя.

Често става така, че в историята парите надделяват над кръвта, но в този случай кръвта надделява над парите. Вместо да живее в светското общество на Москва, младият Везенков на 27 години се записва доброволец в Българското опълчение.
Понякога съдбата на цели народи се преобръща, от действието на един единствен човек, в един единствен миг. Както се пее в една популярна руска песен - „не гледай на секундите отвисоко, настъпва време и сам разбираш, че те летят като куршуми в слепоочието, на някой те дават позор, да други безславие, а на трети безсмъртие”. Доктор Везенков получава от кратките секунди безсмъртие.
В героичните сражения на Шипка има една точка на пречупване, която е могла да обърне хода на сражението. В решителния бой на 23 август, за който Вазов е написал великата си одата „Опълченците на Шипка” , настъпва тежък критичен момент. В 16 часа османските низами превземат стратегическия връх Кючук Йешилтепе, някой от изморените от тридневните боеве защитници на Шипка възприемат падането му като знак за всеобщо отстъпление. Започна отстъпление на артилеристите от Кръглата и Стоманената батареи. Ако паднат те - ще рухне цялата българо-руска позиция. И тук идва себеотрицанието и героизма на хора, които никога няма да видят генералски пагони , обикновени офицери и войничета , които никога няма да участват на приеми и балове. Хора като полковник Липински и майор Чиляев, които напук на военната логика спират отстъплението. Но сред всичките руски воини се откроява българинът Константин Везенков, старшия доктор на българското опълчение, който виждайки безизходица,прави нещо невиждано и нечувано. Сам повежда в зловеща контраатака ранените, за които е призван да се грижи. Омотани с кървави бинтове българи и руси тръгват в своята последна атака, и както гениално е описал дядо Вазов –„ турците тръпнат ,друг път невидели, в едно да се бият живи и умрели” .
Ситуацията е овладяна. Отстъплението е спряно. А след няколко минути –„Радецки пристига със гръм”. Шипка е спасена. Елитният корпус на Сюлейман паша е спрян. Спрян от костите и кръвта на българи и руси , паднали не за някой царски трон, а за другаря за себе си, и за това чувство от онези времена - да паднеш в бой за свобода. Плановете на турската армия за обрат пропадат. Войната завършва щастливо за България, и трагично за нейния герой Константин Везенков. Един от опълченците го описва така ”млад, висок, строен мъж, с руса къдрава брада, която го правеше да изглежда по-възрастен”.
Оживял в ада на Шипка, доктор Везенков е ранен в една нелепа престрелка край село Кадър факлии. Умира от раните си в Русия, в град Феодосия, днешен Крим. Умира на 30 години. Само на 29 години се превръща в част от онези малки неща , които обръщат хода на голямата войната. Старото име на Везенково, Кадър факлии на турски значи Светлото село, може би е знак на съдбата е, че днес селото носи името на един Светъл човек- Константин Везенков.
Поклон! И Честита ни Свобода!