Анализ на Цветан Манчев - Председател на Български Демократичен Съюз -РАДИКАЛИ
След като докторите му забраниха да играе силови спортове, премиерът Борисов явно се впусна в политическия шах със същата страст и умение, които демонстрира в тениса и кварталния футбол. Издигайки кандидатурата на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи, за кой ли път показа нестандартно мислене, или задокеанско подсказване. До момента той съумя да направи от три пешки, три царици и сега идва ред на четвъртата. Първа беше Йорданка Фандъкова, която от един тих и скромен, добър педагог, се превърна в безспорен фаворит за кметския стол на София. Цецка Цачева е вторият случай на известното шахматно правило. Къде с убеждаване, къде с преговори и „со малко кьотек“, в момента тя е възприет и уважаван от колегите си в парламента председател на Народното събрание. След избирането на Росен Плевнелиев за Президент на Република България /за който не е удобно да кажа, че е петата царица/, дойде ред и на следващата пешка. Лиляна Павлова се развихри в края на първия мандат, като Баба Марта от миналата седмица и не само със санирането доказа, че е достойна фигура от премиерската дъска.
За какво служат Бойковите „царици“? С едната овладя трайно управлението на столицата /нека не забравяме, че столичният кмет де факто е четвъртият човек в държавата/, г-жа Цачева управлява втори мандат Парламента, а регионалният министър Павлова управлява огромните средства за саниране и е пряк разпоредител на парите, които идват от Европа за инфраструктура. На Борисов му липсваше само едно: фигура, която да замени здравата ръка на Цветан Цветанов, на моменти наподобяваща хидравлична преса. Поради необходимостта от сглобяване на работещ кабинет и поради пазарлъците на Реформаторския блок за участие в управлението, на премиера му се наложи да остави за известно време позицията на вътрешен министър, извън пряката си сфера на влияние. Партньорите налапаха въдицата, нищо че по коалиционно споразумение този пост се пада на ГЕРБ, защото господин Вучков е един добър, диалогичен и академичен човек. Никой не помисли, че министърът на вътрешните работи е преподавател. Нито е бил оперативен работник, който да познава работата, нито е бил административен ръководител, за да е наясно с управлението на тази тежка структура. Вучков се опита да започне някои реформи в сектор сигурност, но без наследството, част, от което бяха Лазаров и Писанчев. Единият е креатура на ДПС, а другият е служил при ген. Атанасов в НСС. И двамата бяха камъчета и в обувката на премиера, но той изчака докато не издържаха нервите на вътрешния министър. Под предтекст, че не трябва да има сътресения в сектор сигурност, Борисов докара, свикналия да работи спокойна академична работа, Вучков, до демонстративно хвърлена оставка. За Бойко остана само да направи последния ход на дъската и той извади поредната си царица.
Румяна Бъчварова е една от най-приближените на премиера хора. Може да се каже, че е един от главните готвачи в кухнята на управлението. Като вицепремиер, с ресор коалиционна политика, накара партньорите в управлението да я „заобичат“, защото знае за техните проблеми, пробойни и щения. Преди тази номинация всички реформатори виждаха осъществени мераците на ген. Атанасов, да се завърне на бял кон в службите. Емануил /Мими/ Йорданов и Данчо (Йордан) Бакалов потриваха ръце. Те някак си приеха, че „вътрешните работи“ им се полагат, заради справедливия морален патос, с който се изсипваха от сутрешните телевизионни блокове по темата Писанчев и Лазаров. Всичко това продължи няколко часа. След което, студен душ, ход с царицата и шах. Гласуването, което се състоя в Народното събрание - както и при гласуването за дълга – демонстрира парламентарната аритметика, че и с тях, и без тях, промените ще минат. И така ход след ход, шах след шах, до следващите избори, когато реформаторите ще има да обясняват на електората си, че те в действителност, въпреки, че имат министри, не са участвали в това управление и не са искали България да се управлява така. Но тогава кой ли ще им повярва? Единственото неизвестно все още е дали някоя от цариците на Бойко, ще направи рокада с президентския пост, или ще бъде следващият премиер на България. Тогава ще разберем и от кого все пак повече се е научил на политика Борисов – от Тодор Живков или от Симеон Втори. Единият залагаше на жените в политиката, другият – на правешката хитрост.
Buy SneakersNike
Анализ на Цветан Манчев - Председател на Български Демократичен Съюз -РАДИКАЛИ
След като докторите му забраниха да играе силови спортове, премиерът Борисов явно се впусна в политическия шах със същата страст и умение, които демонстрира в тениса и кварталния футбол. Издигайки кандидатурата на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи, за кой ли път показа нестандартно мислене, или задокеанско подсказване. До момента той съумя да направи от три пешки, три царици и сега идва ред на четвъртата. Първа беше Йорданка Фандъкова, която от един тих и скромен, добър педагог, се превърна в безспорен фаворит за кметския стол на София. Цецка Цачева е вторият случай на известното шахматно правило. Къде с убеждаване, къде с преговори и „со малко кьотек“, в момента тя е възприет и уважаван от колегите си в парламента председател на Народното събрание. След избирането на Росен Плевнелиев за Президент на Република България /за който не е удобно да кажа, че е петата царица/, дойде ред и на следващата пешка. Лиляна Павлова се развихри в края на първия мандат, като Баба Марта от миналата седмица и не само със санирането доказа, че е достойна фигура от премиерската дъска.
За какво служат Бойковите „царици“? С едната овладя трайно управлението на столицата /нека не забравяме, че столичният кмет де факто е четвъртият човек в държавата/, г-жа Цачева управлява втори мандат Парламента, а регионалният министър Павлова управлява огромните средства за саниране и е пряк разпоредител на парите, които идват от Европа за инфраструктура. На Борисов му липсваше само едно: фигура, която да замени здравата ръка на Цветан Цветанов, на моменти наподобяваща хидравлична преса. Поради необходимостта от сглобяване на работещ кабинет и поради пазарлъците на Реформаторския блок за участие в управлението, на премиера му се наложи да остави за известно време позицията на вътрешен министър, извън пряката си сфера на влияние. Партньорите налапаха въдицата, нищо че по коалиционно споразумение този пост се пада на ГЕРБ, защото господин Вучков е един добър, диалогичен и академичен човек. Никой не помисли, че министърът на вътрешните работи е преподавател. Нито е бил оперативен работник, който да познава работата, нито е бил административен ръководител, за да е наясно с управлението на тази тежка структура. Вучков се опита да започне някои реформи в сектор сигурност, но без наследството, част, от което бяха Лазаров и Писанчев. Единият е креатура на ДПС, а другият е служил при ген. Атанасов в НСС. И двамата бяха камъчета и в обувката на премиера, но той изчака докато не издържаха нервите на вътрешния министър. Под предтекст, че не трябва да има сътресения в сектор сигурност, Борисов докара, свикналия да работи спокойна академична работа, Вучков, до демонстративно хвърлена оставка. За Бойко остана само да направи последния ход на дъската и той извади поредната си царица.
Румяна Бъчварова е една от най-приближените на премиера хора. Може да се каже, че е един от главните готвачи в кухнята на управлението. Като вицепремиер, с ресор коалиционна политика, накара партньорите в управлението да я „заобичат“, защото знае за техните проблеми, пробойни и щения. Преди тази номинация всички реформатори виждаха осъществени мераците на ген. Атанасов, да се завърне на бял кон в службите. Емануил /Мими/ Йорданов и Данчо (Йордан) Бакалов потриваха ръце. Те някак си приеха, че „вътрешните работи“ им се полагат, заради справедливия морален патос, с който се изсипваха от сутрешните телевизионни блокове по темата Писанчев и Лазаров. Всичко това продължи няколко часа. След което, студен душ, ход с царицата и шах. Гласуването, което се състоя в Народното събрание - както и при гласуването за дълга – демонстрира парламентарната аритметика, че и с тях, и без тях, промените ще минат. И така ход след ход, шах след шах, до следващите избори, когато реформаторите ще има да обясняват на електората си, че те в действителност, въпреки, че имат министри, не са участвали в това управление и не са искали България да се управлява така. Но тогава кой ли ще им повярва? Единственото неизвестно все още е дали някоя от цариците на Бойко, ще направи рокада с президентския пост, или ще бъде следващият премиер на България. Тогава ще разберем и от кого все пак повече се е научил на политика Борисов – от Тодор Живков или от Симеон Втори. Единият залагаше на жените в политиката, другият – на правешката хитрост.
