- Г-н Кенов, доволни ли сте в БДЦ от приемането на задължително гласуване? И стана ли то задължително наистина, или наказанието заличаване от списъка след пропускане на два поредни еднакви по вид национални избори няма да стресне хората? Нали те ще могат да се върнат обратно в него.

- Историята на страната ни е низ от крачки в един голям път. Смятам, че ние направихме две много големи крачки в развитието на българската демокрация и във възможността българските граждани да могат да участват по-активно в процеса на излъчване на органи за управление на страната.

Едната голяма крачка е задължителното гласуване, другата - електронното дистанционно гласуване. Още в далечната 2013 година, август месец, бях един от организаторите на кръгла маса за въвеждане на задължителното гласуване. Още тогава проф. Емилия Друмева и покойният вече Георги Петканов

потвърдиха, че

при действащата

конституция на

Република

България може

да бъде

въведено

задължителното

гласуване.

Смятам, че каквито и да са резервите за това нововъведение, ние направихме наистина голяма крачка и по този начин можем по-успешно да мотивираме българите да изпълнят гражданския си дълг към държавата.

- Ще промени ли нещо забраната местните коалиции да се кръщават с избрани от тях названия, включващи и името на града?

- В досегашната практика на местни избори по-малките партии или тези, които се борят за мнозинство още на първи тур, се коалират и това е естествен процес, който няма как да бъде забранен със закон. Това, което се направи като предложение и се прие в новия Изборен кодекс, е по-ясно и отчетливо изписване на партиите и коалициите, които участват в едно обединение. Нито една партия вече не може да се скрие под друго име и по този начин да подведе избирателите. Те трябва да застанат с имената си и реално да се вижда какви политики ще се провеждат от централните им органи по места. Не мисля, че има някакво значение дали една коалиция ще се казва БДЦ-ВМРО, или “Карнобатлии за Карнобат”. Важното е пред обществото наистина да излезем с истинските си имена и да носим отговорност пред избирателя както за работата на народните представители, така и за действията на представителите ни в местната власт.

- Друга интересна промяна, свързана с местните избори, е повишаването на преференцията, като се обвързва не с общинската избирателна квота, а с общия брой подадени гласове за листата. Одобрявате ли и до какво ще доведе това в крайна сметка - до повече или по-малко демокрация?

- По отношение на преференциите се прие

изравняване на

условията при

европейски,

национални и

местни избори.

Досега недоумение будеше фактът, че има различни правила за отчитане на преференциите при различните видове избори. Не е реално водач, който се бори за цялата листа и носи стотици гласове, да бъде изместен от друг с наличен, но нисък преференциален вот от 20-30 гласа. Смятам, че сега е много по-справедливо, разместването е възможно, но е необходим много по-висок процент на преференциален вот. Това е една добра стъпка за изравняване на условията и правилата за избор на представители в колективните органи на местната и националната власт. Няма логика правилата за избор на членове на двата органа - Народно събрание и общински съвет, да са различни.

- На колко места според вас трябва да се гласува в чужбина? Адекватен вариант ли прие Народното събрание, като ги ограничи на до 50 в една държава?

- Това е неадекватно предложение минимум поради различната големина на всяка държава, различния брой български граждани, които живеят там, и невъзможността на нашата страна да контролира провеждането на избора. Трябва да се приеме един от двата принципа - или при заявка и контрол да се разкриват избирателни секции навсякъде, или да се разкриват само там, където е българска територия - посолства, консулства, дипломатически мисии. Там, където българската държава може да осъществява контрол за законността на изборния процес. Но по-важното е, че с приемането на дистанционното електронно гласуване ще отпадне необходимостта от разкриване на секции и каквото и да бъде прието за броя им, ще е само временна мярка.

- Справедливо ли е да се запази уседналостта?

- Проблемът е със самото правило за уседналост. В едно динамично общество - когато живеем, учим, развиваме се на различни места на територията на България и на общия пазар на Европейския съюз,

няма как да

искаме

принципна

уседналост.

Това е един остарял инструмент от българското изборно законодателство и той ще бъде заличен именно отново с въвеждане на електронното гласуване. Всеки ще може да гласува за местна власт, парламент, президент от всяка една точка на света независимо дали си в командировка, работиш в съседна община, или се обучаваш далеч от родния си град.

- Партия БДЦ вече има свой избран представител в СЕМ, ще номинирате ли и кандидат за ЦИК?

- Разбира се, партия “Български демократичен център” ще има кандидатура и за член на ЦИК. Смятаме, че се взе едно половинчато решение за регулацията на ЦИК. Определянето ѝ като постоянно действащ орган с много дълъг мандат води дотам, че партиите не могат да използват своята пропорционална тежест, получена на последните парламентарни избори, която да влияе на избора на представители в органа. Несправедливостта при определяне на членовете е още по-голяма в момента и трябва според нас да се върне старият принцип на формиране на ЦИК след провеждане на всеки нов парламентарен избор спрямо подкрепата, получена от избирателя. Това са стъпки към демократичен избор с възможност за упражняване на контрол върху законността на провеждане и протичане на всеки избор.

ЦИК трябва да бъде справедливо формирана към всички политически субекти структура. При една следваща изборна реформа трябва да се върви към това тя да е временно действащ орган с постоянна администрация, но членовете на ЦИК, избрани от Народното събрание, да бъдат снимката на моментното състояние след всеки един парламентарен избор.

- Кога трябва да се проведе референдумът - едновременно с президентските избори или не?

- Това не е работа на народните представители. Не може да се отнемат правомощия на президента. Част от функциите на държавния глава е да насрочва избори и референдуми.

Не е работа на

парламента

да отнема

правомощия

от президента.

- Какъв беше смисълът да се отваря въобще Изборният кодекс? Виждате ли нещо, което се подобри, и работи ли той за демокрацията?

- Както заявих още в началото - направени са две огромни крачки по отношение на задължителното гласуване и електронното дистанционно гласуване. Живеем във век на високи технологии, банкираме електронно през личните си телефони, можем да вземем всяка с електронен подпис, борим се за електронно правителство, защо да не осъществим и електронна демокрация.

- Често подкрепяте предложения на управляващите, определят ви като резервна гума на кабинета, има ли доза истина в това?

- Ние сме цилиндър от двигателя на управлението на тази държава. Ние предлагаме и подкрепяме много благотворни решения за развитието на страната. Приносът ни във вземането и даването на предложения в Народното събрание е нашият принос към добруването на гражданите. Последното гласуване за член на СЕМ от квотата на парламента, когато нашият кандидат Розита Михайлова събра най-много гласове на народни представители, доказа, че ние като твърдо стъпили в центъра можем да допринесем за консенсуса и обединението на всички парламентарни групи по важните за държавата въпроси. Многократно доказахме това и продължаваме да отстояваме нашите позиции. Не сме изменили на нито един наш поет ангажимент към избирателите и сме подкрепяли всяко предложение, което отговаря на нашите политически виждания.

- Ще издигне ли БДЦ кандидат за държавен глава, или ще подкрепите чужда кандидатура?

- Понятието “чужд кандидат” за нас е неприемливо, когато говорим за следващия избор на държавен глава. Многократно сме заявявали, че ние търсим обединителна фигура, която да бъде представител на всички граждани. Надявам се, че ще има достатъчно кандидати, които са надпартийни, които да могат да дадат вяра и сила на гражданското общество, зад които да се обединят и голяма част от политическите формации. Разчитам, че ще имаме държавен глава, който ще представлява всички българи, освободен от тяснопартийни и конюнктурни съображения. Имаме нужда от президент, който с едната ръка да поддържа добри връзки с нашите евро-атлантически партньори и с другата

да поддържа

добрите

отношения

с Русия,

защото, освен че сме страна на кръстопът, ние винаги сме поддържали позицията на геополитически балансьор, особено на Балканите. Стабилизиращите процеси, така важни за нашите съседни и приятелски държави в региона, са започвали именно от София и България.

Следващият президент трябва да бъде силен дипломат, който да стабилизира и подобри позицията на страната ни в международен план.

Източник: https://www.24chasa.bg/Article/5462205